Долно Луково е едно от селата, намиращи се в Южна България на територията на област Хасково. В административно отношение населеното място се управлява от ивайловградската община, а непосредствено до него се намира южната ни съседка Гърция. Широката долина на река Бяла не пречи на релефа да има предимно планински характер, както и сравнително ниските показатели на надморската височина. Стръмните склонове и естествените гори от дъб са често срещани от растителните видове, а меката пролет и дългата и топла есен обуславят наличието на типичен за Средиземноморието климат. Десният приток на река Арда се явява именно басейнът на Бяла, като тя е разположена в най-южната точка от страната. Под въздействието на същия този климат от Средиземноморието се формира речният отток. Максималният отток се наблюдава през февруари, когато реката изведнъж се превръща в голяма. Често се стига и до отнасяне на мостове, а речните води са създавали проблеми дори на български владетели в исторически план.
Така например при похода си към Димотика цар Калоян се забавя с настъплението – това налага оттеглянето му в крепост с името Лютица и взимането на мерки от мелиоративен характер. Прилепната пещера или Прилепова дупка е една от най-известните културни и исторически забележителности в близост до селото. Земеделието се явява основен поминък за местното население не само в наши дни, но и открай време. Ако има интересен и екзотичен отрасъл, несъмнено първото място се печели от сусама. Поне 70 декара е размерът на засятата площ от това растение в селото, за което решаващо значение има сеитбата. Сеитбата се извършва ръчно, а не с помощта на машини и техника. Дори една шепа от сусамовите семки изисква 36 хвърляния в нивата – поне така разказват възрастните хора. Късната пролет е сезонът, през който сеитбата се извършва. Това обаче не е единственото условие тя да е максимално сполучлива. Необходимо е да се върши при залязване на слънцето. В областта все още има функционираща таханджийница – таханът е много полезен за хора, които имат проблеми със стомашната област. Въпросната такава е една от малкото все още работещи такива в страната.
Овощните растения заедно с тютюна и гроздето формират най-масовите култури, отглеждани в Долно Луково. Редица занаяти са запазени и макар че са в малки мащаби, спомагат за запазването на родните традиции. Сред тях са бъчварството и железарството, но също така бояджийство, медникарство и керемидарство. Производството на масло и вино касае по-пряко хранително – вкусовата промишленост, а благодарение на гроздовите сортове се произвежда и домашно вино. Бубарският микрорайон е може би първият за страната, оформил се по тези места. Долината на река Бяла предлага плодородни почви. В комбинация със средиземноморския климат се създават отлични условия за развитието на черничевата култура. Именно тя се използва за изхранване на копринените буби. В миналото Одрин и Димотика са два от водещите центрове, където се създават бубарски и копринени центрове. Чак докъм 80-те години на миналия век бубарството се запазва. Големите и за съжаление пусти бубарски къщи днес са единствените свидетели за тази отминала епоха. В Одринци и Горно Луково също има такива къщи.
